Сърце

8 jun 2018, 1:45

Poesía

313 1 1

Тупка ли, тупка,

щом някой заплаче,

щом остане сираче,

щом ледът се пропука

и няма пролука –

ще хвръкне.

Ликува огряно от обич,

от спомен отдушник,

отскубнал се пленник

от разяждаща скука.

Ридае на гроб.

Пълни със сили прогнилия дроб,

за да продължи своя ход

с кървящо ходило и бод по бод,

докато часът му приключи.

Малко късче месо –

на правилното място,

но служи ли вярно –

само Бог ще отсъди!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vladetoned (Владислав Недялков)

2018-06-11T09:06:18+03:00

Поздравления за хубавия стих, Васе! Докосна ме дълбоко в сърцето. Поставям в любими!