Сърце

Тупка ли, тупка, 

щом някой заплаче, 

щом остане сираче, 

щом ледът се пропука 

и няма пролука –

ще хвръкне. 

Ликува огряно от обич, 

от спомен отдушник, 

отскубнал се пленник

от разяждаща скука. 

Ридае на гроб. 

Пълни със сили прогнилия дроб, 

за да продължи своя ход

с кървящо ходило и бод по бод, 

докато часът му приключи. 

Малко късче месо – 

на правилното място, 

но служи ли вярно –

само Бог ще отсъди!