Сърце глава не пита

Сърце глава не пита,

болка в мен, дълбоко пропита.

Времето продължава да отлита,

а душата - още някъде си скита.

Сърце глава не пита,

любовта бляска над света,

пак мислите за теб преплита,

изгубена из вечността.

Нека някой глупост нарече,

че аз човек съм и обичам.

Но тоз, дето губил е от себе си парче,

ще каже ,,Ех, на нищо не приличам..."

Бори се отвън за красота,

а вътре - бедна е душа...

Не, това не спира апетита,

защото сърце глава не пита.