11.11.2016 г., 7:51

Сърце и хищник

612 2 5

Сърце и хищник

 

Ликът ми като хищник се извива,
изтичащ от догаряща цигара.
И ноздрите свистят, настръхва грива,
а блюдото е моята поквара.

 

Изяден съм и тутакси пораснал,
перата ми не спряха да ме скриват.
Аз никога не смях да ги подкастрям,
но вѝещите нивга не заспиват.

 

Вината е в сърцето ми нездраво.
Вина не ще открия в никой хищник.
Полита то към слънцето направо
и спира под камшика на орисник...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...