Сърце и хищник
Ликът ми като хищник се извива,
изтичащ от догаряща цигара.
И ноздрите свистят, настръхва грива,
а блюдото е моята поквара.
Изяден съм и тутакси пораснал,
перата ми не спряха да ме скриват.
Аз никога не смях да ги подкастрям,
но вѝещите нивга не заспиват.
Вината е в сърцето ми нездраво.
Вина не ще открия в никой хищник.
Полита то към слънцето направо
и спира под камшика на орисник...