За страстта си моя аз отново си мечтая
Да се върне в къщи и заживеем отново като в рая
Да се гледаме и обичаме в охота,
да върви живота ни по нота.
Но лъвицата не ще се примири,
било това да е за добро дори
А в нейните бляскави красиви очи,
виждах само радост и жизнени дни,
Усещам още даже аромата,
чувам гласа, помня прегръдките и.
Съдбата нас защо не ще благосволи?
Замеря ни единствено с ярост и трови
до болка ранените ни вече души.
В живота си едно от мен поне запомни,
истински злото е да правиш,
не поискано добро на ближния си.
Парченца от сърцето ми оставил съм по пътя
ако искаш да събираш ти,
то цяло вече няма как да бъде,
дано поне добре да бъдеш ти.
© Георги Всички права запазени