Сърце от хайку
Когато тъжно вглеждам се във лунна сянка
и тихо длани пред лицето си събирам…
Когато душата ми се вглежда в тиха дрямка
и бавно кръвта из вените пулсира…
Когато сълза се ражда самотна в края на окото
и потегли по своя труден път – лицето…
Когато капка кръв се впива в устните дълбоко
пристигнала от своя извор тих – сърцето…
Когато ушите глухи са от песните на тишината
и в прашен стон се дави всяка дума…
Когато косите отразяват в сребристо светлината
и хвърлят сянка от неясна руна…
Тогава тихичко и кротко,
с мастилото от кръв и сълзи,
пиша свое хайку…
Тихо стъмва се…
В залезът светва усмивка…
Самотно ми е…
Пиша свое хайку,
с мастилото от кръв и сълзи,
кротко в тишината…
Тогава твоят глас начупва с трясък тишината
и окъпват се във цвят твоите думи…
Тогава блясват в златисто коси под светлината
и ясно чертаят омайни руни…
Тогава ражда се усмивка в кътче близо до окото
и лесен пътят нейн е през лицето…
Тогава кръвта бушува в своите недра дълбоко
и любов извира от сърцето…
Тогава гледам лицето твое лунно в лека сянка
и твоите длани до сърцето си събирам…
Тогава душата ми отърсва се от ледената дрямка
и гореща кръв от обич във вените пулсира…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Стоянов Всички права запазени
