Догаря последната запалена свещ,
изгаря душата в огнен копнеж.
Буря носи, пламък след пламък
не гори само студеният камък.
Моето сърце да се вкамени,
да не чувства докосване.
Камъкът поне не усеща,
когато го хвърлят отсреща.
И не се чувства ненужен,
или пък някому длъжен.
Моето сърце така да е студено,
а не от болка уморено. ...