19.12.2007 г., 15:04 ч.
Сърце от камък
Догаря последната запалена свещ,
изгаря душата в огнен копнеж.
Буря носи, пламък след пламък
не гори само студеният камък.
Моето сърце да се вкамени,
да не чувства докосване.
Камъкът поне не усеща,
когато го хвърлят отсреща.
И не се чувства ненужен,
или пък някому длъжен.
Моето сърце така да е студено,
а не от болка уморено.
Сърце от камък искам,
за да не чувствам нищо.
© ЕЛЕНА ГОГОВА Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Я го замери с камък ,тоя дето те ядосва,а не искай сърце от камък...Поздравления за хубавия стих,но оправи настроението...
-
Аз също в този момент искам това!
Стихът ти идеално хармонира на обзелото ме напоследък настроение!
Страхотно е!
Поздрав! -
Искрен стих, много ми хареса!!!
Поздравявам те, но не желай да не чувстваш нищо...радвай се на хубавите емоции!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и с топлите лъчи започва своя замисъл
да сътвори една прекрасна пролет
на която камъкът дори не устоява
да се прероди във цвете.
Сърцата каменни не устояват
пред нежното докосване
на любовта.
Закоравелите престъпници захвърлят ножа,
лястовиче пилото своя първи полет
светулката изпробва своята светлина,
и това е само прашинка от мощта
на това което може само любовта.
Сърцето нежно го изглаждат скърбите,
и в болката родено то тупти,
не спирай да мечтаеш и да вярваш
както своя ход минутата реди секунди,
така обичай,вярвай и мечтай!