Dec 19, 2007, 3:04 PM

Сърце от камък

  Poetry » Love
1.5K 0 4

Догаря последната запалена свещ,

изгаря душата в огнен копнеж.

Буря носи, пламък след пламък

не гори само студеният камък.

Моето сърце да се вкамени,

да не чувства докосване.

Камъкът поне не усеща,

когато го хвърлят отсреща.

И не се чувства ненужен,

или пък някому длъжен.

Моето сърце така да е студено,

а не от болка уморено.

Сърце от камък искам,

за да не чувствам нищо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЕЛЕНА ГОГОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • След свещта запалено изгрява слънце
    и с топлите лъчи започва своя замисъл
    да сътвори една прекрасна пролет
    на която камъкът дори не устоява
    да се прероди във цвете.
    Сърцата каменни не устояват
    пред нежното докосване
    на любовта.
    Закоравелите престъпници захвърлят ножа,
    лястовиче пилото своя първи полет
    светулката изпробва своята светлина,
    и това е само прашинка от мощта
    на това което може само любовта.
    Сърцето нежно го изглаждат скърбите,
    и в болката родено то тупти,
    не спирай да мечтаеш и да вярваш
    както своя ход минутата реди секунди,
    така обичай,вярвай и мечтай!
  • Я го замери с камък ,тоя дето те ядосва,а не искай сърце от камък...Поздравления за хубавия стих,но оправи настроението...
  • Аз също в този момент искам това!
    Стихът ти идеално хармонира на обзелото ме напоследък настроение!
    Страхотно е!
    Поздрав!
  • Искрен стих, много ми хареса!!!
    Поздравявам те, но не желай да не чувстваш нищо...радвай се на хубавите емоции!!!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...