Сега стоя, живота си пресмятам,
млад съм, но уви, аз грешките отмятам.
Виждам как сега стоят нещата
и усещам колко аз ранил съм си душата.

Първата ми обич си замина,
втора в живота ми дойде.
Обич не, а само уважение,
таи към нея моето сърце.

В августовски ден видя ме,
повика ме и знай, че завладя ме.
Пристан в живота нямах в този час,
но утеха виждах в тебе аз.

От теб да се възползвам ли, уви, не смея,
та ти за мен си като добрата фея.
Може мъничко да имам аз сърце,
ала знай, че то е в твоите ръце.

Но да знаеш - погледът ми в теб заспива,
а сърцето тъй започва бързо да се свива.
По нрави може би си ти игрива,
но съм сигурен в това, че си убийствено красива.

Не обичам от приятелите си да пазя тайна
и те моля да не ми се сърдиш, че постъпвам крайно.
Може всичко в този миг да е незабравимо,
ала споменът остава само в теб, сърце ранимо.