14.01.2012 г., 19:41

Сърцето

1.2K 0 3

Цигарен дим образува едно сърце

и то се спира разкъсано в две ръце.

И не стигна сърцето, не стигна небето...

Но умира пред мене едно сърце

и политна сърцето като перце.

Но не стигна сърцето, не стигна небето...

 

Ще възкръсне отново едно сърце

във сълзите на бялото ти лице

и ще слезе небето да стигне сърцето...
Любовта пак се ражда в едно сърце

и умира разкъсана от две ръце.

Но ще слезе небето да стигне сърцето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уви! Тези стихове най-много разочароват: "Но умира пред мене едно сърце
    и политна сърцето като перце." "Умира" е от несвършен вид, а "политна" е от свършен и това чисто граматическо разминаване се отразява и на вложеното като смисъл действие. Но да не бъдем чак толкова "лоши" - има поезия, има красота, не пречи тази натрапчива рима "сърце-лице-ръце-перце", само трябва да се преработи стъпката! При "спира" и "стигна" има същото разминаване във вида на глаголите. Иначе идеята е възвишена - да слезе небето при едно сърце! В това е поезията! Само я "облечи" в подходящата дреха!!!
  • Много слабо, ама много...
  • Не се шегуваш, нали? Лице-сърце-ръце, удря под кръста

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...