Jan 14, 2012, 7:41 PM

Сърцето

  Poetry » Love
1.2K 0 3

Цигарен дим образува едно сърце

и то се спира разкъсано в две ръце.

И не стигна сърцето, не стигна небето...

Но умира пред мене едно сърце

и политна сърцето като перце.

Но не стигна сърцето, не стигна небето...

 

Ще възкръсне отново едно сърце

във сълзите на бялото ти лице

и ще слезе небето да стигне сърцето...
Любовта пак се ражда в едно сърце

и умира разкъсана от две ръце.

Но ще слезе небето да стигне сърцето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Уви! Тези стихове най-много разочароват: "Но умира пред мене едно сърце
    и политна сърцето като перце." "Умира" е от несвършен вид, а "политна" е от свършен и това чисто граматическо разминаване се отразява и на вложеното като смисъл действие. Но да не бъдем чак толкова "лоши" - има поезия, има красота, не пречи тази натрапчива рима "сърце-лице-ръце-перце", само трябва да се преработи стъпката! При "спира" и "стигна" има същото разминаване във вида на глаголите. Иначе идеята е възвишена - да слезе небето при едно сърце! В това е поезията! Само я "облечи" в подходящата дреха!!!
  • Много слабо, ама много...
  • Не се шегуваш, нали? Лице-сърце-ръце, удря под кръста

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...