Сърце, сърце човешко,
колкото юмрук,
създадено за нежност,
обич и мечти.
Ти можеш да понасяш
както никой друг
и радости, и болки -
всичко сбираш ти.
Оплакват те поети,
слабо си било,
понякога тъй лудо
тупкаш във гърди...
Аз вече знам, че ти
понасяш и тегло,
каляваш се, когато
зло те сполети.
© Славка Любенова Всички права запазени