Сърцето ми
Сменят се настроенията ми като
времето.
Хем се радвам да те видя,
хем пък чувствам страх.
Ту безупречно добра съм,смела,нежна,
ту пък смелостта ми се превръща в прах.
А онова във мене настоятелно си
казва думата.
Нетърпимо е глупавото ми сърце,
защото трепне,гасне и заспива
(от възбудата),
когато много близко е до теб.
Дали защото неумолимо търси
думите любовни
и мечтае нежно да те назове?
Или пък мълчи защото се страхува?
Трудно му е.
Попитай го!То отдавна бие в теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
