Oct 13, 2006, 3:23 PM

Сърцето ми

  Poetry
784 0 4

Сменят се настроенията ми като 
                           времето.
Хем се радвам да те видя,
                 хем пък чувствам страх.
Ту безупречно добра съм,смела,нежна,
ту пък смелостта ми се превръща в прах.

А онова във мене настоятелно си
                           казва думата.
Нетърпимо е глупавото ми сърце,
защото трепне,гасне и заспива
                          (от възбудата),
когато много близко е до теб.

Дали защото неумолимо търси
                  думите любовни
и мечтае нежно да те назове?
Или пък мълчи защото се страхува?
                  Трудно му е.
Попитай го!То отдавна бие в теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...