13 oct 2006, 15:23

Сърцето ми

  Poesía
786 0 4

Сменят се настроенията ми като 
                           времето.
Хем се радвам да те видя,
                 хем пък чувствам страх.
Ту безупречно добра съм,смела,нежна,
ту пък смелостта ми се превръща в прах.

А онова във мене настоятелно си
                           казва думата.
Нетърпимо е глупавото ми сърце,
защото трепне,гасне и заспива
                          (от възбудата),
когато много близко е до теб.

Дали защото неумолимо търси
                  думите любовни
и мечтае нежно да те назове?
Или пък мълчи защото се страхува?
                  Трудно му е.
Попитай го!То отдавна бие в теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...