Сърцето ми, което бе студено като камък
И обгърнато от снежни ветрове
С годините прекарани сред тях все повече
Покриваше се със дебели ледове
Забравило какво е истинската обич
Какво е женска ласка, нежност, топлина
То все повече затягаше се сякаш в обръч
От който неспособно бе да види светлина
Сърцето ми за свобода крещеше
Попаднало в затвора на свойта самота
Молеше се, плачеше, дори скимтеше
В очакване на свойта нова свобода ...