Сърцето ми
Сърцето ми, което бе студено като камък
И обгърнато от снежни ветрове
С годините прекарани сред тях все повече
Покриваше се със дебели ледове
Забравило какво е истинската обич
Какво е женска ласка, нежност, топлина
То все повече затягаше се сякаш в обръч
От който неспособно бе да види светлина
Сърцето ми за свобода крещеше
Попаднало в затвора на свойта самота
Молеше се, плачеше, дори скимтеше
В очакване на свойта нова свобода
И изведнъж небето сякаш се отвори
И ангел появи се сред настъпилия мрак
Който с нежни думи, нежно проговори
И разпали във сърцето пламък нов, като пожар
И само в миг, пропука се сковалият го лед
И обрачът, разчупи се на две
И преродено, възкръснало за нов живот
Изправи се по-силно моето сърце
© Христо Банов All rights reserved.
