banoff (Христо Банов)
39 10
Sep 21, 2019, 4:11 PM  

Сърцето ми 

  Poetry » Love
841 2 7

Сърцето ми, което бе студено като камък

И обгърнато от снежни ветрове

С годините прекарани сред тях все повече

Покриваше се със дебели ледове

 

Забравило какво е истинската обич

Какво е женска ласка, нежност, топлина

То все повече затягаше се сякаш в обръч

От който неспособно бе да види светлина

 

Сърцето ми за свобода крещеше

Попаднало в затвора на свойта самота

Молеше се, плачеше, дори скимтеше

В очакване на свойта нова свобода

 

И изведнъж небето сякаш се отвори

И ангел появи се сред настъпилия мрак

Който с нежни думи, нежно проговори

И разпали във сърцето пламък нов, като пожар

 

И само в миг, пропука се сковалият го лед

И обрачът, разчупи се на две

И преродено, възкръснало за нов живот

Изправи се по-силно моето сърце

© Христо Банов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??