peteto_1001 (Петето)
128 153
23.08.2007 г., 15:50 ч.

Сърцето ми 

  Поезия
587 0 7

На мястото на огъня изгорял,
аз бях заровила и двете си ръце,
ровех в пепелта без жал
и търсех своето сърце.


Дори жаравата угаснала бе вече
и романтиката бе заспала,
от света бях отблъсната така далече,
а любовта ми бе умряла.


Но не спирах да ровя из пепелта,
там трябваше да е сърцето ми (нали?!),
което той запали с любовта,
а после остави го да изгори.


Тогава нещо срещу мен потрепна,
лъсна и започна да блести,
изгаси се... после светна
и после почна да тупти.


И видях го аз - сърцето,
онова нежно, мъничко сърце,
то живо е - и ето -
днес дарявам го на теб!

© Петето Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??