Сърцето ми
На мястото на огъня изгорял,
аз бях заровила и двете си ръце,
ровех в пепелта без жал
и търсех своето сърце.
Дори жаравата угаснала бе вече
и романтиката бе заспала,
от света бях отблъсната така далече,
а любовта ми бе умряла.
Но не спирах да ровя из пепелта,
там трябваше да е сърцето ми (нали?!),
което той запали с любовта,
а после остави го да изгори.
Тогава нещо срещу мен потрепна,
лъсна и започна да блести,
изгаси се... после светна
и после почна да тупти.
И видях го аз - сърцето,
онова нежно, мъничко сърце,
то живо е - и ето -
днес дарявам го на теб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петето Всички права запазени
