Както розата цъфти, така и сърцето ми кърви.
Когато погледна в твоите очи,
сърцето пак кърви.
Устните ти толкова прекрасни... боли ме, мило, и то ужасно.
Сърцето ми кърви, защото до мене никога не ще бъдеш ти.
Усещам твойта топлина, усещам болката от любовта.
Времето спира и сърцето ми в мрака се раздира,
кърви, без теб кърви и силна болка причини.
Не мога миг покой да си намеря, не мога... без тебе да живея.
Колкото и коварно да звучи, никога не ще бъдеш моя ти.
Както слънцето огрява земята, така любовта ни
ще залезне в мрака.
Времето бавно ще лети, никога няма да сме само АЗ и ТИ!
Сърцето бавно ми кърви, кръвта диво ми кипи,
през ада, когато умра, ще мина, само и само тебе да те имам.
В този живот никога няма да те имам, затова през цялата вселена аз ще мина, само и само след смъртта да те имам.
Сърцето бавно ми кърви, любовта към теб не ще се стопи.
P.S. – След истинската любов следва смъртта... кога и колко време никой не знае...
© Жоро Всички права запазени