az (Теодора Дамянова)
49 91
4.03.2005 г., 16:38 ч.

Сърцето ми-най-безлюдния град 

  Поезия
1070 0 2


     Ти открадна моя смях и моите мечти,
     тръгна, без да се сбогуваш,
     и сърцето ми на прах разби.
     Тъй тъжно, бавно ме погубваш.
     Вън дъждът обилно, неспирно вали,
     още по-обилно, неспирно в сърцето нещастно,
     сякаш опитва да скрие мойте  сълзи,
     но лицето ми остава солено и влажно.
     Всяка вечер мисля за теб до зори
     и сърцето ми отчаяно плаче
     за погубените наши дни.
     Плаче сърцето ми с глас на сираче.
     Сърцето ми - тъжен град
     безлюден и безкрайно непознат.

© Теодора Дамянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??