Сърцето ми-най-безлюдния град
Ти открадна моя смях и моите мечти,
тръгна, без да се сбогуваш,
и сърцето ми на прах разби.
Тъй тъжно, бавно ме погубваш.
Вън дъждът обилно, неспирно вали,
още по-обилно, неспирно в сърцето нещастно,
сякаш опитва да скрие мойте сълзи,
но лицето ми остава солено и влажно.
Всяка вечер мисля за теб до зори
и сърцето ми отчаяно плаче
за погубените наши дни.
Плаче сърцето ми с глас на сираче.
Сърцето ми - тъжен град
безлюден и безкрайно непознат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Дамянова Всички права запазени
