az (Теодора Дамянова) az (Теодора Дамянова)
49
Mar 4, 2005, 4:38 PM

Сърцето ми-най-безлюдния град

  Poetry
1.4K 0 2


     Ти открадна моя смях и моите мечти,
     тръгна, без да се сбогуваш,
     и сърцето ми на прах разби.
     Тъй тъжно, бавно ме погубваш.
     Вън дъждът обилно, неспирно вали,
     още по-обилно, неспирно в сърцето нещастно,
     сякаш опитва да скрие мойте  сълзи,
     но лицето ми остава солено и влажно.
     Всяка вечер мисля за теб до зори
     и сърцето ми отчаяно плаче
     за погубените наши дни.
     Плаче сърцето ми с глас на сираче.
     Сърцето ми - тъжен град
     безлюден и безкрайно непознат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Дамянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9