Сърцето ми - окъсано въже
и тялото от ласки уморено,
утеха търси в чуждите ръце,
а все така остава наранено.
Как своят път без теб да продължа?
все тъй сама с(ъс) болката горчива,
все тъй сама в(ъв) чуждите ръце,
а искаше от мен да съм щастлива?
А искаше от мен да съм щастлива,
със радост да посрещам всеки ден...
Животът ми ще е живот тогава,
когато е с(ъс) тебе споделен.