Сърцето ми, ранена бяла птица
Сърцето ми – ранена бяла птица,
изпълнено е с обич и се врича,
че цял живот към теб ще се стреми.
Стои объркано, озадачено,
не може да говори, наранено,
то знае, отчуждението боли!
И допирът на устните ти жарки,
изгаря мене в спомените ярки,
ликът на млада, хубава жена.
Светът жесток прелива от забрани,
нанася ти животът тежки рани,
но ти търпиш нелеката съдба.
Очите – изумруденокафяви,
природата вълшебница добави
към туй лице чаровно и добро.
Изписаните вежди нарисува,
усмивка на лицето ти палува.
В живота твой нелек, не правиш зло.
Ти смееш се, когато си до мене
и радваш се на хубавото време,
искри се смеят в твоите очи.
Ти песен пееш, чуваме гласа ти,
той лее се и радва се светът ти,
душите ни летят във висоти.
Но ти не си свободна, зная вече,
любимите очи са тъй далече
и споменът за тях е отшумял.
Сърцето ми-ранена бяла птица,
изпълнено е с нежност и се врича:
Обичам те и с тебе бих умрял!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иво Сотиров Всички права запазени
