joanna_vas (Йоанна)
223 460
8.04.2005 г., 0:21 ч.

Сърцето ми се къса 

  Поезия
1718 0 9

Нощта се е побъркала

в усещане за допир нереален.

Навярно съм те търсила,

а ти дойде в безумие реален.

 

Изпълваш ме във мислите,

картини нижещи се в снежно бяло.

Възвърнати са силите -

чрез отраженията в огледало...

 

От другата страна вървя

по мостовете, съградени с чувства

и по реката с дъх творя!

Молитвено ... надеждата възкръсва.

 

Нощта разпуснала коси,

отпива миговете с обич свята.

От мисъл времето сълзи,

с обагрени копнежи в седем цвята.

 

Като видение в нощта

от обич тиха, листа се прокъсва.

Изливам се върху дланта...

Не говори! ... Сърцето ми се къса!

© Йоанна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ей, страхотно е
  • Много е красиво , Йоана , заплени ме ...
  • Прочетох го няколко пъти и ми харесваше все повече и повече. Благодаря
  • Всичко е в самите нас - мостовете са избора ни и крачката която правим към себе си - а аз ценя онова, което е градивно... но все пак наистина сами избираме Нека не рушим мостовете
  • Много често ние сами разрушаваме мостовете, които биха ни свързали със сродните души, без присъствието на които човек се чувства напълно самотен. Отлично!
  • Благодаря Аничка, Катина и Надя - Надеждата не може да не възкръсва в сърцето Така сме устроени - без нея сме за никъде Радвам се, че ви е харесало
  • "Надеждата възкръсва" винаги!

    Поздрави!
  • Права си, заслужава си! Поздрави!
  • Е тук виждам, че няма коментари. А поне един е нормално да има на толкова хубаво произведение. Не съм критик и не обичам да давам много много моя преценка, но мисля, че стихчето си заслужава. Поздравления!6
Предложения
: ??:??