Сърцето ми се къса
Нощта се е побъркала
в усещане за допир нереален.
Навярно съм те търсила,
а ти дойде в безумие реален.
Изпълваш ме във мислите,
картини нижещи се в снежно бяло.
Възвърнати са силите -
чрез отраженията в огледало...
От другата страна вървя
по мостовете, съградени с чувства
и по реката с дъх творя!
Молитвено ... надеждата възкръсва.
Нощта разпуснала коси,
отпива миговете с обич свята.
От мисъл времето сълзи,
с обагрени копнежи в седем цвята.
Като видение в нощта
от обич тиха, листа се прокъсва.
Изливам се върху дланта...
Не говори! ... Сърцето ми се къса!Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Всички права запазени
