Сърцето разума не чува
Сърцето разума не чува
Любов, дошла през пролетта,
в най-хубавия месец - май,
когато розите цъфтят
и слънцето навред сияй.
Дошла внезапно, без да пита,
във вече късен следобяд,
като пролетта красива,
омайна като майски цвят.
Разумът ми каза: "Бягай,
краят знаеш го, нали?"
Съдбата някак ни събира,
но после ще ни раздели.
Сърцето разума не чува
и някак пролетно нехай.
Любов не всякога се дава
и иска да я изживей докрай.
Годините минават бързо,
раздели, разочерования безкрай.
Но след зима идва пролет
и разцъфва с рози месец май.
Докога така ще продължава,
косите посребрели са, нали?
Разумът сърцето как да спира,
щом без любов не иска да тупти.
Любов, дошла през пролетта,
в най-хубавия месец - май,
когато розите цъфтят
и слънцето навред сияй.
Дошла внезапно, без да пита,
във вече късен следобяд,
като пролетта красива,
омайна като майски цвят.
Разумът ми каза: "Бягай,
краят знаеш го, нали?"
Съдбата някак ни събира,
но после ще ни раздели.
Сърцето разума не чува
и някак пролетно нехай.
Любов не всякога се дава
и иска да я изживей докрай.
Годините минават бързо,
раздели, разочерования безкрай.
Но след зима идва пролет
и разцъфва с рози месец май.
Докога така ще продължава,
косите посребрели са, нали?
Разумът сърцето как да спира,
щом без любов не иска да тупти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
Обнадеждаващ стих!
