Сърцето разума не чува
Сърцето разума не чува
Любов, дошла през пролетта,
в най-хубавия месец - май,
когато розите цъфтят
и слънцето навред сияй.
Дошла внезапно, без да пита,
във вече късен следобяд,
като пролетта красива,
омайна като майски цвят.
Разумът ми каза: "Бягай,
краят знаеш го, нали?"
Съдбата някак ни събира,
но после ще ни раздели.
Сърцето разума не чува
и някак пролетно нехай.
Любов не всякога се дава
и иска да я изживей докрай.
Годините минават бързо,
раздели, разочерования безкрай.
Но след зима идва пролет
и разцъфва с рози месец май.
Докога така ще продължава,
косите посребрели са, нали?
Разумът сърцето как да спира,
щом без любов не иска да тупти.
Любов, дошла през пролетта,
в най-хубавия месец - май,
когато розите цъфтят
и слънцето навред сияй.
Дошла внезапно, без да пита,
във вече късен следобяд,
като пролетта красива,
омайна като майски цвят.
Разумът ми каза: "Бягай,
краят знаеш го, нали?"
Съдбата някак ни събира,
но после ще ни раздели.
Сърцето разума не чува
и някак пролетно нехай.
Любов не всякога се дава
и иска да я изживей докрай.
Годините минават бързо,
раздели, разочерования безкрай.
Но след зима идва пролет
и разцъфва с рози месец май.
Докога така ще продължава,
косите посребрели са, нали?
Разумът сърцето как да спира,
щом без любов не иска да тупти.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
Обнадеждаващ стих!
