8.07.2016 г., 11:50  

...Сърцето решава...

525 0 3

...Сърцето решава...

 

Сърцето никога не лъже и не греши, дори и да боли,

защото с любовта извираща от него, прави ни щастливи...

благодарение на него, споделяме я с хората...обичаме се един другиго...

 

Сърцето решава, не знам дали е несъзнателно

или осъзнава, че ни оставя без изход и без край...,

но затова пък отваря ни всички врати към Свободата...!

Страдаме, обичаме, живеем, проклинаме и сме благодарни

но единствено неговите дела са истински живот, само то ни сбъдва...

 

Проправя ни пътища към вълшебни страни, показващи истината

и само с него Съдбата е наша страна,  макар, често да го изпитва...

Очертава ни пътеки, огряни от лъчите на Слънцето, сълзите на Луната...

и на всяка пряка, във всеки миг, при всяка крачка там е Любовта...,

хванала го за ръка, настанила се в душата му, откраднала му времето,

дарила го със смисъла, свиреща мелодията му, създаваща дома...!

 

От това да обича, никой не се измъква, колкото и да боли...,

защото щастието от това е безценно и това е вечният му урок....

И всъщност това е щастието! Всеки да следва сърцето си!

Това е моето щастие! Ти си моето щастие, каквото и да става...

И не знам защо за Бога...в един момент исках от него да избягам...??!

 

Исках да се отдалеча, исках да те забравя! Бях глупава и заслепена,

но Небето му...не ми го позволи..., взе ми зрението, за да прогледна...!

Да осъзная, да го възродя от пепелта като феникс, да му дам живот.

И не само защото нашата Съдба е вече написана, но и защото го избираме

несъзнателно или осъзнаваме, че няма изход, няма край..., само един избор...

ние също я пишем...

 

Между водопади от нежност, морета от огън и страст...,

прегърнал ме е океана от любов, целува ме полетът...,

докосваме дъното, докосваме и високото все повече...,

и окована съм от бунта на тялото ти, което във вода ме изгаря...,

но напълно освободена от усещанията, чувствата в душата ти...!

 

И дори нещо да ни разбие или погуби...винаги сме победители...,

защото дори след вечността, всеки ден и всека нощ правим любов...!

 

Сърцето решава, ти ми го каза и показа, а нашето е едно и влюбено...
 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...