23.05.2006 г., 14:54 ч.

Сърцето си заключих 

  Поезия
1063 0 10

Сърцето си заключих с девет катинара
и девет ключа хвърлих в девет езера,
пустини девет аз преминах
и спрях се в черна планина.

Там във езеро дълбоко
аз изхвърлих го от мен
и на неговото място,
сложих камък цял, студен.

Камъкът сърце ще бъде,
няма вече да боли,
няма вече да обича,
няма вече да тъжи.

И след хиляди години
щом пресъхне таз вода,
ще намерят ми сърцето,
с надпис - Тук е Любовта!


© Христо Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • хмм
    кой каза, че мъжете не били романтични?
    Страхотно стихотворение
  • чудесен си!
    ............няма вече да обича,
    няма вече да тъжи.
    И АЗ МИСЛЯ ДА ОПИТАМ...
  • Невероятно е! Докосващо и изгарящо.Наистина се чете на един дъх, поздравления от мен.
  • Съгласен съм, Ванда. Ама, който те оплюе, значи нищо не разбира!
    100% сигурен съм, че болшинството ще го хареса.Четох го 2 пъти и пак ще го чета.
    Отново искам да благодаря на всички, които ме четат!!!
  • Много е хубаво! 6
  • Съгласен съм с Росица но иначе браво.
  • Благодаря на всички!!! Много сте мили!!!
    Ванда, направо ме разби!!! Нямам думи, публикувай го!!! Страхотен разказ!!! Свалям ти шапка!!! Ако трябва да се направи и раздел - ЕРОТИЧЕН!!!
  • "Сърцето си заключих с девет катинара
    и девет ключа хвърлих в девет езера,"
    Хубаво!
  • Леле...Христо!Кажи на твоя герой:
    По-добре с болка в сърцето,
    отколкото с камък в гърдите.
    Поздрав!
  • Хареса ми стиха ти.Поздрав!
Предложения
: ??:??