Сърцето си заключих
Сърцето си заключих с девет катинара
и девет ключа хвърлих в девет езера,
пустини девет аз преминах
и спрях се в черна планина.
Там във езеро дълбоко
аз изхвърлих го от мен
и на неговото място,
сложих камък цял, студен.
Камъкът сърце ще бъде,
няма вече да боли,
няма вече да обича,
няма вече да тъжи.
И след хиляди години
щом пресъхне таз вода,
ще намерят ми сърцето,
с надпис - Тук е Любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
