May 23, 2006, 2:54 PM

Сърцето си заключих

  Poetry
1.2K 0 10

Сърцето си заключих с девет катинара
и девет ключа хвърлих в девет езера,
пустини девет аз преминах
и спрях се в черна планина.

Там във езеро дълбоко
аз изхвърлих го от мен
и на неговото място,
сложих камък цял, студен.

Камъкът сърце ще бъде,
няма вече да боли,
няма вече да обича,
няма вече да тъжи.

И след хиляди години
щом пресъхне таз вода,
ще намерят ми сърцето,
с надпис - Тук е Любовта!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

  • хмм
    кой каза, че мъжете не били романтични?
    Страхотно стихотворение
  • чудесен си!
    ............няма вече да обича,
    няма вече да тъжи.
    И АЗ МИСЛЯ ДА ОПИТАМ...
  • Невероятно е! Докосващо и изгарящо.Наистина се чете на един дъх, поздравления от мен.
  • Съгласен съм, Ванда. Ама, който те оплюе, значи нищо не разбира!
    100% сигурен съм, че болшинството ще го хареса.Четох го 2 пъти и пак ще го чета.
    Отново искам да благодаря на всички, които ме четат!!!
  • Много е хубаво! 6

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...