6.02.2013 г., 17:27

Сърцевина

659 0 0

Опитвам се да открия света

 като четирилистна детелина.

Той е луковица със сърцевина.

Външните люспи са с нищожна стойност.

Като кулите-близнаци в Ню Йорк,

като Китайската стена, като войните...

Сърцевината вдъхва живот на света.

Тя е поетът, оставил четирихилядна изповед:
”Артемидорос, сбогом. Аз няма вече пак

да целувам твоите устни...”

Тя е „Викът” на Едвард Мунк и

„Разпъването” на Чимабуе.

Вергилий и Григорий Богослов,

На Верди великата „Аида”.

Защото Бог е най-голям

във малките неща.

Създадени невинно, без претенции.

Те са фосили на безсмъртни духове.

Когато се докосна до сърцевината,

преживявам  вечност

от звуци и от багри.

Изстрадани и по-красиви от Вселената.

Страданието е маята на величието.

С гръб на илюзиите се наслаждавам.

И тайно се надявам

 под люспите на моето съзнание

да има зрънце сърцевина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...