28.08.2008 г., 14:45

Сърдечен спомен

970 0 2
 

"Дали се зора зазори или е слънце изгряло?

Нито се зора зазори, нито е слънце изгряло,

а се Ирина задава".

         

                 

Къде отлитна, миг неповторим,

на пламенна любов и ласки нежни?

Наистина ли бях за теб любим,

а ти - любима моя ненагледна?

 

Като залутан пътник бродех по света.

Под свойта обич ти ме подслони.

Във приказното царство на Венера

с веригите на любовта ме заплени.

 

С усмивката си нежна ти ме покори.

С гласа си ангелски слуха ми ти погали.

Невинната си прелест ми разкри

и в мен пожар неугасим запали.

 

Една любов прекрасна ти ми обеща.

В букет изящен свърза радостта ни.

Закле ми се във вярност до смъртта.

В море от ласки потопи скръбта ми.

 

Но беше твърде кратък звездният ни миг.

Бях като упоен, замаян от успеха,

ала съдбата друга орис ми скрои -

тя беше ни подготвила разлъка.

 

И като сън вълшебен всичко се стопи.

Разсеяха се сладките копнежи.

Сега дълбока скръб сърцето ми гнети.

Изгубени са всичките надежди.

 

Угасна в мрака моята добра звезда.

Отлитна щастието безвъзвратно.

Ще се завърне ли отново радостта?

Ще ме съгрее ли отново обичта ти?

 

Безкрайно надалеч си ти сега от мен.

Делят ни часове неизмерими.

Без радост отминават ден след ден,

а чакат скръбния си ред години.

 

Не зная аз покой ни ден, ни нощ.

Мечтите ми към тебе все прелитат.

Съмнения и ревност като нож

пробождат мислите ми без да питат.

 

Съдбата зла без милост ми отне

оназ, що беше на сърцето ми любима.

Аз моля Бога - той да ми даде

утеха за скръбта неутешима.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Берчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...