25.04.2009 г., 6:21

Сърдечно

635 0 1

 

 

Сърдечно

 

Когато няма за какво да пишеш,

започваш със звезда.

Падне ли, за росата ще кажеш нещо,

стигаш до гроба така и така.

 

Съдбата не е ли случайна среща -

веднъж и завинаги съд.

Изгубването е нормално нещо,

нали сме на път.

 

Сълзата защо е гореща,

душата се случва - тежи.

Кажете нещо сърдечно,

боли от плювни и псувни.

 

В какво ли не вярваш:

в лъжи;

в истини световни и местни,

в жени на метли.

 

Детството разбира се мина,

остава възрастта.

Дори на думи не става по-лесно,

носи се кръста с тъга.

 

25април2009

софия спи

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Братан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...