Сърдита
Ти обещаваше,
че двама ще отидем,
в света, където
връщане ще няма.
Но ме излъга,
замина в съня си,
без дори да ме попиташ
искам ли със теб да тръгна!
Остави ме млада,
на трийсет години
с двете момичета
в това страшно време.
Аз ти се сърдех,
много се сърдех,
но ти бе високо,
високо над мен.
И ровех земята,
на камък говорех,
а ти се усмихваше
далече, далече...
Помня до болка
белите нощи...
Минаваха в мъка
черните дни...
Изход не виждах
и свещички палех,
шепите пълнех
със черната пръст.
Сега погледни ни,
аз още се сърдя...
Децата пораснаха -
вече жени.
Внучето чакам
наесен да дойде,
но тебе те няма,
избяга ни ти.
Когато погледна
към некролога,
ти се усмихваш,
намигваш с око.
Чувам как казваш,
,,Обичам те, мила!
Но ще те чакам там,
горе,
прости!''
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
Поздрави! Усмихни се!
