Aneta_kz (Анета)
511 12601
3.04.2007 г., 1:59 ч.

Сърдита 

  Поезия
574 0 6

Ти обещаваше,
че двама ще отидем,
в света, където

връщане ще няма.
Но ме излъга,
замина в съня си,
без дори да ме попиташ
искам ли със теб да тръгна!
Остави ме млада,
на трийсет години
с двете момичета
в това страшно време.
Аз ти се сърдех,
много се сърдех,
но ти бе високо,
високо над мен.
И ровех земята,
на камък говорех,
а ти се усмихваше
далече, далече...
Помня до болка
белите нощи...
Минаваха в мъка
черните дни...
Изход не виждах
и свещички палех,
шепите пълнех
със черната пръст.
Сега погледни ни,
аз още се сърдя...
Децата пораснаха -
вече жени.
Внучето чакам
наесен да дойде,
но тебе те няма,
избяга ни ти.
Когато погледна
към некролога,
ти се усмихваш,
намигваш с око.
Чувам как казваш,
,,Обичам те, мила!
Но ще те чакам там,
горе,
прости!''

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • БОЛИ от стиха ти! Стана тъжно и на мен!
  • Стиха е тажен,но в сащото време е истински,чак се разплаках.Много е хубав,какво хубав,то няма дума,с която да го опиша...Страхотен е!!!
  • Умираме, когато ни забравят! Отвори място в сърцето си и за по-светли неща, Анета! Горе ще има достатъчно време за всичко! Поздрави! Усмихни се!
  • Благодаря ви!
  • Просълзи ме Анета, тъжно случване, но реално и близко.
    Поздравявам те за силата и стиха.
  • Много е тъжно Ани,но истинско,защото е излязло от сърцето ти!
Предложения
: ??:??