Със цвят на сняг
Тръгвам си. Отново. Както винаги.
В тишината, абортирала от думи.
Остаряла в обичта си - скитница,
завиваща в живота си зад ъгли.
Поглед към прозореца. Нагоре.
Прилича на...затворена врата.
Смисъл липсва да стоя в очакване.
Под рамката от топла светлина.
Така се случи! Тази зима.
Сред валежа бавен на снега,
прислони се малка няма птица
на перваза до прозореца-врата.
Случваше й се да проси с поглед
любов, отронена сред няколко трохи.
Една...почти затворена врата-прозорец.
Едно небе. Със цвят на сняг.
И шанс, за да лети.
В тишината, абортирала от думи.
Остаряла в обичта си - скитница,
завиваща в живота си зад ъгли.
Поглед към прозореца. Нагоре.
Прилича на...затворена врата.
Смисъл липсва да стоя в очакване.
Под рамката от топла светлина.
Така се случи! Тази зима.
Сред валежа бавен на снега,
прислони се малка няма птица
на перваза до прозореца-врата.
Случваше й се да проси с поглед
любов, отронена сред няколко трохи.
Една...почти затворена врата-прозорец.
Едно небе. Със цвят на сняг.
И шанс, за да лети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ния Кирилова Всички права запазени
