Jan 30, 2007, 10:13 AM

Със цвят на сняг

  Poetry
934 0 7
Тръгвам си. Отново. Както винаги.
В тишината, абортирала от думи.
Остаряла в обичта си - скитница,
завиваща в живота си зад ъгли.

Поглед към прозореца. Нагоре.
Прилича на...затворена врата.
Смисъл липсва да стоя в очакване.
Под рамката от топла светлина.

Така се случи! Тази зима.
Сред валежа бавен на снега,
прислони се малка няма птица
на перваза до прозореца-врата.

Случваше й се да проси с поглед
любов, отронена сред няколко трохи.
Една...почти затворена врата-прозорец.
Едно небе. Със цвят на сняг.
И шанс, за да лети.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ния Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...