Когато се събудиш призори,
ще ти напомня само с поглед,
че вярата единствена остана
с нежност да говори между двама.
Ще си отида мълчешком,
ще мина под дъгата на бегом
без капчица вина и без обида,
с дъжда - последния ще си отида .
Бавно спуска се синия здрач,
по пясъка само твойте следи,
прилива морски залива ги,
отивам си с дъжда.
Ти победи.
© Радка Иванова Всички права запазени