Когато се събудиш призори,
ще ти напомня само с поглед,
че вярата единствена остана
с нежност да говори между двама.
Ще си отида мълчешком,
ще мина под дъгата на бегом
без капчица вина и без обида,
с дъжда - последния ще си отида .
Бавно спуска се синия здрач,
по пясъка само твойте следи,
прилива морски залива ги,
отивам си с дъжда.
Ти победи.
© Радка Иванова All rights reserved.
6
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
