Когато се събудиш призори,
ще ти напомня само с поглед,
че вярата единствена остана
с нежност да говори между двама.
Ще си отида мълчешком,
ще мина под дъгата на бегом
без капчица вина и без обида,
с дъжда - последния ще си отида .
Бавно спуска се синия здрач,
по пясъка само твойте следи,
прилива морски залива ги,
отивам си с дъжда.
Ти победи.
© Радка Иванова All rights reserved.
6
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
