6.05.2009 г., 10:51

Със любов!

1.1K 0 25

 

 

                                                                         На сина ми с обич!


Навършваш тридесет.

Достойна млада възраст.

А виждам те все същото дете,

във погледа със малко дързост,

сърце - цял свят да побере.

А после срещна се със бури,

понякога и топли ветрове.

приятели, купони щури

и обич първа, като мед...

Сега очакваш обич нова

и огън, който пламенú,

тревогите ти да прогони,

със вярност да те покорú.

Каквото да ти пожелая,

ще бъде пясъчно зърно...

Затуй аз само ще погаля

усмивката ти. Със любов.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет!
    Прекрасен изблик от майчино сърце...

    "А виждам те все същото дете,
    във погледа със малко дързост,
    сърце - цял свят да побере."

    Поздравления за написаното !
  • Ах, колко ме е яд, че съм пропуснала толкова хубави стихове!
    Прекрасен подарък за сина ти е това. Не всяко дете получава такъв от майка си!
  • Да ти е жив и здрав!Прекрасен майчински стих!
  • И на 30,и на 40,синовете и дъщерите за родителите си остаат деца...Хубав стих!
  • За теб той винаги ще бъде
    едно усмихнато момче.
    Дано е негова присъда
    да радва майчино сърце!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...