Със пеперуден глас
Ах, пеперудите да можеха да плачат...
Бих потъгувала в безкрая сив със тях!
Да ги докосна,
да ги питам,
да ми кажат
кое боли? Прекършен полет
или страх?
И те ли като мене тихо губят
крилата си, прегърнали нощта?
Летят ли,
дишат ли,
горят ли?
На мен приличат
или аз на тях?
И те ли губят цветните си шарки,
измити
от внезапно паднал дъжд.
Във счупеното,
в бурята,
в покоя,
шарките се губят отведнъж!
Ах, пеперудите, те никога не плачат,
живеят сред цветя и ветрове,
щом кацат върху
бронята на здрача,
ще кацнат ли по мойте рамене?
И в голотата на сърцето ми ранено
ще ме помилват ли със пеперуден глас:
"Ти си ранена,
но за нещо
си родена -
да отстояваш над човешкото си аз!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лунно Цвете Всички права запазени
