MoonflowerTani
21 резултата
Скъпи, Джерами!
Тази вечер аз ще умра. Казват, че преди края, тялото на човек се променя. Отвътре някак си ставало. Сякаш се подготвяш да се родиш наново, така казват… Знаеш ли, Джеръми? Съществуват две състояния на душата - болка и наслаждение. Наслаждението е плавното движение на душата. Онова, ко ...
Тази вечер аз ще умра. Казват, че преди края, тялото на човек се променя. Отвътре някак си ставало. Сякаш се подготвяш да се родиш наново, така казват… Знаеш ли, Джеръми? Съществуват две състояния на душата - болка и наслаждение. Наслаждението е плавното движение на душата. Онова, ко ...
1231
6
Ще ослепея някога,
но пак ще виждам
сенки…
Във тъмното на две очи
ще се внуша! ...
но пак ще виждам
сенки…
Във тъмното на две очи
ще се внуша! ...
525
2
Сега ме виждаш
толкова далечна -
потънал камък в жълтите листа.
Но скоро,
скоро ...
толкова далечна -
потънал камък в жълтите листа.
Но скоро,
скоро ...
684
2
Като бедна отшелница в тъмното
търся очите ти
стъклени…
Вървя по студени камъни,
а всъщност - ...
търся очите ти
стъклени…
Вървя по студени камъни,
а всъщност - ...
577
1
Тази година пак съм замъкнала големия сак. Прибирам се вкъщи. Сезон - зима, температура - под нулата, град - малък, хора - бол. Вървя по една малка улица и не бързам да се прибера. Все така красиво е. По тия павета съм охлузвала колене, прегръщала съм приятели, обичала съм за първи и последен път… С ...
800
2
Преди да ме срещнеш, ще ме обичаш много повече. Ще ме виждаш между редовете на книгите, които четеш, ще ме откриваш в паузите на актьорите, които говорят от екрана, ще ме чуваш в тишината на пещерите, които толкова много обичаш… Преди да ме срещнеш, ще знаеш кой е любимият ми цвят и ще си представяш ...
861
7
1791
4
Здравей, Господи!
Вчера не ми беше ден и затова отидох на църква… Надявах се да те открия там, за да ти кажа, че нещата при мен не вървят. Те, шибаните неща, никога не вървят, ама има дни, в които на душата ми ù идва малко в повече. Църквата беше в ремонт и едва успях да се докопам до олтара ти, та ...
Вчера не ми беше ден и затова отидох на църква… Надявах се да те открия там, за да ти кажа, че нещата при мен не вървят. Те, шибаните неща, никога не вървят, ама има дни, в които на душата ми ù идва малко в повече. Църквата беше в ремонт и едва успях да се докопам до олтара ти, та ...
1003
4
Той: - Виж, научих се на...
Аз: - Знаеш ли, на теб ти е отредена съдбата на куче...
Той: - Защо?
Разделихме се в Четвъртък. Аз вървях по павираните улици на малкия град. Вървях, за да не се прибирам. Някой беше изхвърлил всичкия боклук пред дома ми и сега нямах път към него. Нищо. Никога не съм се с ...
Аз: - Знаеш ли, на теб ти е отредена съдбата на куче...
Той: - Защо?
Разделихме се в Четвъртък. Аз вървях по павираните улици на малкия град. Вървях, за да не се прибирам. Някой беше изхвърлил всичкия боклук пред дома ми и сега нямах път към него. Нищо. Никога не съм се с ...
950
1
4
Имало едно време едно кралство. В него живеела неземно грозна принцеса. Тя никога не излизала навън, но не заради това, че била много грозна, а защото кралството било изключително малко. То било толкова малко, че хората в него се чудели как да се сместят. Да излезеш на улицата се приемало за истинск ...
739
1
Така е, сестро. Добре си разбрала, на дъното съм. Обаче до дълбокото дъно на океани, морета, реки се стига трудно. Когато останеш почти без въздух, а около врата ти се заплетат множество въжени примки от потънали кораби- близо си. Не ме разбираш за какво ти говоря, нали? Остави я тая коричка сопол, ...
1035
5
Това е. За това ти говоря. Това е истината. Искам да кажа… Това е той. Той. Господ. Виждал съм го. Още от дете знам, че е наблизо. Точно тук, в къщата… В кухнята. В моята кухня.
Ето го. Ето как изглежда. Като този чернокож от плаката с реклама на поредната марка ориз. Това е лицето му. Виждаш ли кол ...
Ето го. Ето как изглежда. Като този чернокож от плаката с реклама на поредната марка ориз. Това е лицето му. Виждаш ли кол ...
730
4
Павел се определяше като най-големия боклук на този свят. Натрапчивата миризма на прогнила храна, мухлясали парцали и разложена пластмаса се беше превърнала в негов дневен парфюм, а найлоновото облекло и гумените ръкавици, които носеше всеки ден, го караха да вярва, че хората отдавна са напуснали та ...
1019
5
Шареният град се намираше на 50 километра северно от Жабешката река. Всички хора, които живееха в него, бяха с обагрени тела по рождение. Дрехите им също бяха многоцветни. Колите им, къщите, улиците, парковете - и те. Така си живееха - шарено. Нямаше правила или условности, нямаше граници за това ка ...
956
1
Твоето лятно име лежи под развълнуваните листа на ореха. Върху бирата ми каца водно конче. Искам да ти го покажа, а ти да му се възхитиш… Но с теб отдавна изгубихме способността си да говорим. Аз се научих да пиша, ти - да мълчиш. Стоиш на няколко маси разстояние от мен и ме гледаш: „Тя е онази, коя ...
749
2
Чичо Милчо е от онези ямболски заварчици, които ще ви свършат работа за нула време и после ще ви вземат малко пари. Той е точно от онези ямболски заварчици, които ще запоят и тъща ви за вратата на мазето, ако трябва, само и само да получат едно шише ракия. А с едно шише ракия- кеф си е да живееш. Те ...
1233
2
Поръчвам си ром с прясно мляко и лед и сядам да се правя на интересна. Хората пият, говорят, смеят се, а аз се оглеждам да ги открадна- нали ще пиша пак за блога си. Абе и от тук ще си вдигна гълъбите след малко, но нека поставя началото. Този път ще пиша за Николинка от „Люлин”. Запознах се с нея с ...
780
3
Поредният мъж в живота на Лора беше отишъл за цигари - какво клише! Цигарите винаги свършват точно навреме! Точно навреме ти се пуши толкова много, че всяко „обичам те” е длъжно да чака, за да наситиш никотиновия си глад. Ей сега е моментът да опънеш една… Не след малко, не по-късно – сега!
Лора се ...
Лора се ...
1504
13
Страхът, че ти не искаш
да ме видиш,
ме спира да се връщам в този град!
Градът, във който
диша „Мойто Всичко”, ...
да ме видиш,
ме спира да се връщам в този град!
Градът, във който
диша „Мойто Всичко”, ...
693
1
Тръгвам, за да се завърна - изнервена и уморена от престорени приятелства, изсъхнали сърца и изхабени думи. В понеделник сутрин автогарата е празна и ръмжи от самота. Двигателите предвещават заминаване, а заскрежените стъкла на автобусите - нежелана слепота. Стоим! Аз - на единия край на света, ти - ...
855
3
Ах, пеперудите да можеха да плачат...
Бих потъгувала в безкрая сив със тях!
Да ги докосна,
да ги питам,
да ми кажат ...
Бих потъгувала в безкрая сив със тях!
Да ги докосна,
да ги питам,
да ми кажат ...
604
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
