Накрая плаща винаги един!
За всичкото горчиво във напитките.
Със мен поне веднъж не се напи,
(дължиш за версиите със лихвите.)
Ще бъде страшен Содом и Гомор.
Потоп ще изгаси греха на пепел.
А клетниците ще крещят от зор,
на туй, че Господа е ням свидетел...
Не искам да приклекна тъй за прошка,
че сметката не ще ти е по джоба.
Ще плащаш със сълзите си през грош,
за мъката, със кръстът върху гроба...
И адът на Земята ще настъпи,
(За мене ще тъжат до четирийсет),
студен ще ме прегръщаш с яд и скръб,
за дето под пръстта избрах да гния...
Това ли е клишето за любов?
Да чакаш светлината във тунела?
Съжалявам. Няма как да съм готов.
На тъмно съм. Напред и давай смело!
Danny Diester
(Стихопат.)
© Данаил Антонов Всички права запазени