31.01.2007 г., 13:50

Със сърце за нежност закопняло

789 0 9

 

 

Със сърце за нежност закопняло,

аз ти пея мойта тъжна песен

и с взор в кръшното ти тяло,

спирам се в погледа чудесен,

който е страна, стиха родила,

но събужда жажда за игрите,

а пък тя е непосилно мила –

да докосна иска тя гърдите,

че сред всички тука хубавици,

както в преданията библейски,

ти си наниз – трепетни парици:

притча от годините юдейски.

- Красотата ми за теб е  Мози, дар,

че на сърцето ти си господар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Анета!
    Атрактивни коментари правиш - внасят в душата ми настроение.
    Поздрав!
  • Интересен стих Валери.
    И това обръщение Мози ...
    явно дълбока интимност
    са достигнали героите.

    Поздрав и усмивка.
  • Здравей, Мери!
    Запрятай ръкави и идвай тук да оправим поезията...
  • Аз пък досега се трудих, покрай Въча, изпуснала съм що стана? Ама ще вляза в крачка.
  • Здравей, Петя! Добре дошла!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...