Със сърце за нежност закопняло,
аз ти пея мойта тъжна песен
и с взор в кръшното ти тяло,
спирам се в погледа чудесен,
който е страна, стиха родила,
но събужда жажда за игрите,
а пък тя е непосилно мила –
да докосна иска тя гърдите,
че сред всички тука хубавици,
както в преданията библейски,
ти си наниз – трепетни парици:
притча от годините юдейски.
- Красотата ми за теб е Мози, дар,
че на сърцето ти си господар.
© Валери Рибаров All rights reserved.
, изпуснала съм що стана? Ама ще вляза в крачка.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
