Със сърце за нежност закопняло,
аз ти пея мойта тъжна песен
и с взор в кръшното ти тяло,
спирам се в погледа чудесен,
който е страна, стиха родила,
но събужда жажда за игрите,
а пък тя е непосилно мила –
да докосна иска тя гърдите,
че сред всички тука хубавици,
както в преданията библейски,
ти си наниз – трепетни парици:
притча от годините юдейски.
- Красотата ми за теб е Мози, дар,
че на сърцето ти си господар.
© Валери Рибаров All rights reserved.
, изпуснала съм що стана? Ама ще вляза в крачка.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
