23.07.2025 г., 10:23  

Със вълшебна тротинетка

897 11 26

След като си дадох сметка,

че съм вече мъж голям,

с мойта  -  стара тротинетка

към Бургас потеглих сам.

 

Изчислих  -  че до морето

ако давам пълна газ,

ще пристигна  -  общо взето

за един единствен час.

 

Спуснах се от Горна баня 

с раничката на гърба,

пълна  -  с десет килограма 

летни дрехи и храна.

 

В нас от пълния хладилник

аз си взех кило суджук,

сок от грозде, сто маслини,

кашкавал и чесън лук.

 

Носех също  -  стари карти

с всички пътища у нас,

с новите ни… магистрали

към морето и Бургас.

 

Бързо стигнах до Любляна 

по локалното платно

и реших  -  че  през  Бояна 

за добро или за зло

 

ще пътувам  -  под небето

в този топъл следобяд,

за да стигна  -  край морето

до созополския бряг.

 

Дълго чаках… да премина

трафика по Цар Борис,

две Ферарита  -  задминах

в задушаващия бриз.

 

Но за жалост  -  по баира

на Боянското шосе

токът почна… да ми спира

в тротинетката менте.

 

С много мъка се замъкнах

до съседните поля,

раничката мигом смъкнах,

глътнах мъничко вода 

 

и посегнах към… храната,

към любимия суджук!

Резнах си  -  парче в устата,

хапнах си и чесън лук,

 

и  -  в тревата си полегнах

със затворени очи,

с пътешествие  -  вълшебно

сбъднах своите мечти;

 

Аз… заминах край морето

с раничката на гърба.

И, с вълшебна тротинетка

яхнах първата вълна!

 

 

Юри Йовев 

юли 2025 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

1 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...