Съсед

9.09.2009 г., 21:44 ч.

Поезия » Философска

1470 0 3

СЪСЕД
Военен бил е като татко,
но често в моя тичащ ден
го поздравявах даже рядко,
а той със ръст обикновен
във двора с татко си говореше
и спомен като часовой
редеше думи като хора
в далечен, униформен строй.
Но бавно срути се баща ми
след болестния си снаряд
и той ковчега му нарами ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Съсед

Искате да прочетете повече?

Предложения