Съсед
СЪСЕД
Военен бил е като татко,
но често в моя тичащ ден
го поздравявах даже рядко,
а той със ръст обикновен
във двора с татко си говореше
и спомен като часовой
редеше думи като хора
в далечен, униформен строй.
Но бавно срути се баща ми
след болестния си снаряд
и той ковчега му нарами
със силата на роден брат...
Сега подава ми надежда
след моя болков рикошет.
И с поздрав днес го произвеждам
във чин - добрия ни съсед.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефания Цанкова Всички права запазени
