Съсед

Sep 9, 2009, 9:44 PM

Poetry » Phylosophy

1419 0 3

СЪСЕД

Военен бил е като татко,

но често в моя тичащ ден

го поздравявах даже рядко,

а той със ръст обикновен

във двора с татко си говореше

и спомен като часовой

редеше думи като хора

в далечен, униформен строй.

Но бавно срути се баща ми

след болестния си снаряд

и той ковчега му нарами

със силата на роден брат...

Сега подава ми надежда

след моя болков рикошет.

И с поздрав днес го произвеждам

във чин - добрия ни съсед.

Please sign in with your account so you can comment and vote.