СЪСЕД
Военен бил е като татко,
но често в моя тичащ ден
го поздравявах даже рядко,
а той със ръст обикновен
във двора с татко си говореше
и спомен като часовой
редеше думи като хора
в далечен, униформен строй.
Но бавно срути се баща ми
след болестния си снаряд
и той ковчега му нарами
със силата на роден брат...
Сега подава ми надежда
след моя болков рикошет.
И с поздрав днес го произвеждам
във чин - добрия ни съсед.
© Стефания Цанкова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
