severianin (Валентин Чернев)
417 677
9.05.2012 г., 17:38 ч.

Същност 

  Поезия
614 0 3

СЪЩНОСТ

 

В тази гола стая няма нищо –

четири безумно слепи зида,

тишина, която ме разнищва,

мрак, зад който няма как да видя;

хладна суха пръст под стъпалата,

някъде над мене – свод от камък,

без прозорец, без врата... Вратата

някой е зазидал зад гърба ми.

 

Само аз съм там! Но сляп до болка,

ням – до ужас, глух – до звън в ушите.

От кога съм тука? И за колко?

От къде дойдох? Кого да питам?

 

Даже старата душа е няма...

А къде са другите? Не зная!

Може би и мен сега ме няма,

може би сънувам тази стая...

 

Или може би неизлечимо

полудява този свят край мене

и за да съм жив, за да ме има,

съм потърсил в своя мрак спасение?

 

Но без тази лудост аз какво съм? –

аз съм част от тази лудост висша;

аз съм отговора на въпроса,

аз съм този свят – той в мене диша;

аз съм и началото, и краят,

аз съм същността му многолика...

 

И ако съм сам сред тази стая,

значи в тази стая няма никой!

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тази стая много напомня на пещера. Стихът говори сам за себе си, мисля да пропусна хвалбите.
  • "Аз съм този свят ...същността му многолика."

    Едно извисено самосъзнание, до което не всеки може да стигне...
    Поздравления!
  • " някъде над мене – свод от камък"

    http://www.youtube.com/watch?v=ApJ5zJ39QK0
Предложения
: ??:??