СЪЩНОСТ
В тази гола стая няма нищо –
четири безумно слепи зида,
тишина, която ме разнищва,
мрак, зад който няма как да видя;
хладна суха пръст под стъпалата,
някъде над мене – свод от камък,
без прозорец, без врата... Вратата
някой е зазидал зад гърба ми.
Само аз съм там! Но сляп до болка,
ням – до ужас, глух – до звън в ушите.
От кога съм тука? И за колко? ...