22.04.2015 г., 16:39

Същност

653 0 3

Избор след избор

ден подир ден

правим в живота

от нас изроден.

Мислим, не чувстваме...

после ревем...

нещастни се скитаме

всеки проклет ден.

На Бога се молим,

но с празни души.

В църква се кръстим,

в лошите дни.

Самотни... а много сме.

Живеем в сплетни

и мислим, че няма

от нас по-добри.

Не смеем да искаме -

да даваме свиди ни!?

Какво ни очаква:

поживьом увидим ний.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви! Аз мечтая и вярвам,че всички ще сме все по-добри.
  • Всеки избира пътя по който да върви. Повечето се крият зад дебели стени!
    "На Бога се молим,
    но с празни души" Харесах!
  • Такава е човешката природа, но Бог ни е дал разум и всеки сам избира, коя посока да поеме. Много е трудно да се променяме към добро, но сме длъжни. Само това ще ни помогне.Може да е на ден по лъжичка, но да бъде в позитивна посока.Желая ти всичко добро, щом се възмущаваш значи си се отправила към правия път.Бог да ти помага, мило момиче!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...