14.12.2009 г., 15:45

Същност

957 0 1

Една мечта имах и тя се сбъдна

Една мечта станала реалност

Един човек исках и накрая го поучих

Една човек но не просто моя прищевка

Един човек ала и той като останалите просто си тръгна

 

 

От едно желание изгарях и след него следи оставях

От това желание роди се истинска промяна

Една искра бошува в мен и се променя

Сред хората ме изгаря и след тях спомени оставя

 

Живота бурен ме направи силна

живот един а всеки път различна се прераждам

След всяка радост  болката не закъснява

След всяка рана дълбоки белези остават

От радост очите ми горят  душата закипява и тялото ми полудява

 

Ако бях река  наводнения бих причинила

Ако бях ураган  нищо след себе си не бих оставила

Ако бях пожар  белезите цял живот не ще заздравеят

 

Но аз съм само жена  родена да побеждава и след всяка битка гордо да се изправя

Аз съм жена която всичко помита и на приятелството вярно с вярност отвръща

Аз съм жена  не по-различна от друга

Аз съм жена с душа на дете  невинно и грешно

 

Аз съм просто човек  пълен с недостатъци и качества

Човек но не просто момиче с ангелска душа и каменно сърце

Живея живота си сложно  лесното не е за мен

От живота всичко си взимам  както той от мен си взима

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валиша Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...