Сътворение
и засъхва.
Пожарът я превръща в прах.
Задръства всяка бръчка,
бавно лази,
удавя всичко в свойта гръд.
Заспива всичко живо.
А живя ли?
Дали разбра какво е плът?
Дали разбра какво душа е,
какво е болка?
Да човъркаш с прът.
Там дупка няма.
А дълбаеш.
Докато стигнеш до ръба.
Изплуват трупове.
Дълбаеш.
И те с кръвта ще изтекат.
И ще остане само суша.
Съсирек.
След изгрял вулкан.
Дълбай!
Там вече не те слушат.
Остана сам.
Завеса!
Край.
Сътворение 23.02.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кольо Всички права запазени
