26.02.2007 г., 16:56

Сътворение

1.2K 0 3
Кръвта извира на талази,
и засъхва.
Пожарът я превръща в прах.
Задръства всяка бръчка,
бавно лази,
удавя всичко в свойта гръд.
Заспива всичко живо.
А живя ли?
Дали разбра какво е плът?
Дали разбра какво душа е,
какво е болка?
Да човъркаш с прът.
Там дупка няма.
А дълбаеш.
Докато стигнеш до ръба.
Изплуват трупове.
Дълбаеш.
И те с кръвта ще изтекат.
И ще остане само суша.
Съсирек.
След изгрял вулкан.
Дълбай!
Там вече не те слушат.
Остана сам.
Завеса!
Край.

Сътворение 23.02.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кольо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...